Георги Цингов е първият български футболист, шампион на две държави

Признат е и за най-добър ловец сред колегите си


Много хора си имат любимо занимание – хоби. За много от тях любимото занимание е футболната игра. Неслучайно този спорт е наречен „Цар футбол”. Някои от хората, които са любители на „царя на спортовете”, не пропускат футболни срещи нито на стадиона, нито пред телевизорите. Други го практикуват за удоволствие, а трети съчетават удоволствието с професията.
Но независимо, че са съчетали удоволствието с професията, много от футболистите си имат и други хобита. Като че ли най-много са тези, които през свободното си време се отдават на лова и риболова. За бившите футболисти на „Етър” един от най-запалените рибари е шампионът с „виолетовите” от 1991 г. Сашо Димов. Това се знае от най-близките му приятели и колеги, а и той редовно пълни фейсбук страницата си с поредните си трофеи.
Не такова е положението с най-добрия ловец сред бившите „етърци” и един от водещите голмайстори на отбора в групата на майсторите Георги Цингов. Той не е заразен от фейсбук-манията, но за неговите подвизи с чифтето се носят легенди. Неслучайно той е признат за най-добрия ловец сред бившите футболисти на „Етър”. Но освен това държи и един своеобразен и ненадминат рекорд, с който ще остане в историята не само на „виолетовия” клуб, но и на България, а именно, че след това е станал футболен шампион на две държави. Единственият друг български футболист, който може да се похвали с подобно постижение, и то след Георги Цингов, е Петър Златинов, който е бил шампион на Беларус с отбора на „Динамо” (Минск) през 2004 г. и на Азербайджан с „Интер” (Баку) през 2010 г.
Цингов става първо шампион на Гърция с отбора на ПАЕ от град Лариса в края на сезон 1986-1987 г., а след това и на Кипър със състава на „Омония” (Никозия) през следващия сезон 1987-1988.


Георги Цингов е роден на 21 февруари 1956 г. в южното градче Любимец, известно най-вече с отглежданите най-големи и сладки дини в България. Започва да тренира в Детско-юношеската школа на родния си град. След това е привлечен в юношеския отбор на ФК „Хасково”. Като войник се състезава за отбора на „Тракия” (по това време така се е наричал пловдивският „Ботев”). Там Цингата, както го наричат колегите му и любителите на футбола, прави и своя дебют в групата на майсторите. При „канарчетата” той играе рамо до рамо с такива легенди на клуба като Динко Дерменджиев -Чико, Георги Попов - Тумбето, Спас Джевизов, Александър Иванов – баща на голмайстора на столичния „Левски” Георги Иванов - Гонзо и други големи футболисти на отбора по това време. След уволнението си от казармата играе един сезон за ФК „Хасково” в Южната „Б” футболна група. През лятото на 1977 г. е привлечен в „Етър”, който по това време играе в Северната „Б” група под ръководството на старши треньора Семко Горанов. Той е сменен с известния футболен специалист Атанас Пържелов, който след края на сезон 1978-1979 г. вкарава за втори път „виолетовите” в „А” група. След края на следващия сезон обаче отборът отново изпада във втория ни футболен ешелон, за да се завърне при „майсторите” през пролетта на 1981 г. под ръководството на друг голям специалист - Васил Методиев.
За „Етър” в „Б” група Георги Цингов играе три сезона – 1977/79 и 1980/81, и записва 83 мача и 33 гола, а в „А” футболната ни група играе шест сезона – 1979/80, 1981/84 и 1985/87 като през това време изиграва 162 мача с виолетовия екип и отбелязва 38 гола, с които заема трето място при голмайсторите на отбора след Димитър Цеков с 60 гола и Митко Аргиров с 57. През сезон 1984/85, когато Георги Василев е за един сезон старши треньор на „Спартак” (Плевен), той взима Цингов да играе при него. Така с това прекъсване от една година Георги Цингов е състезател на „Етър” 9 сезона, през което време записва с виолетовия екип над 250 мача и отбелязва над 90 гола в различните първенства и турнири. През това време завършва и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” със специалност „История и физическа подготовка”.


След напускането на отбора като състезател през 1987 г., в следващите два сезона той става последователно шампион на Гърция с отбора на ПАЕ (Лариса) и на Кипър с „Омония” (Никозия). В първенството на средиземноморския остров той играе и за още един отбор – „Керавнос”.
След тригодишния си гурбет в двете средиземноморски държави Георги Цингов отново се завръща във Велико Търново и започва работа като треньор в Детско-юношеската школа на ФК „Етър”. Там също се представя успешно, след като през 1992 г. воденият от него отбор става републикански вицешампион за юноши старша възраст. От този отбор по-късно при мъжете играят Емануел Луканов, Стефан Данаилов, Станимир Левтеров - Самбито, Марин Бижев, Стефан Атанасов и Христо Петров. През следващия сезон е назначен за треньор на детския отбор на клуба, като и от него след време за мъжкия отбор в „А”, „Б” и „В” футболните ни групи играят Стефан Ангелов, Владимир Атанасов, Тодор Колев, а в „Б” група за „Етър-1924” Александър Томаш. Върхът на треньорската му кариера е през сезон 1995-1996 г., когато е назначен за старши треньор на мъжкия отбор на „Етър” в „А” група.
Още като футболист на „виолетовите” той се запалва по ловджийството, завършва курс и става пълноправен ловец. Независимо че от дълги години живее и работи в родния си Любимец, той отдавна е член на ловната дружинка на великотърновското село Въглевци. А от 2016 г. е избран и за неин шеф като най-добрия. Но самият той, без да проявява излишна скромност, твърди, че най-добрият в дружинката е братът на Краси Балъков Иво, защото е отстрелял най-много диви прасета.

Но въпреки това Цингата е признат за най-добрия ловец, поне сред футболистите, играли за „Етър”. И един от двамата български футболисти, станали шампиони на две държави. Това е легендарният голмайстор на „виолетовите” Георги Цингов, който на 21 февруари, стана на 62 години.

Ангел ГАНЦАРОВ